Руски художник

Михаил Лермонтов ~ Демон

Pin
Send
Share
Send
Send



Михаил Юрьевич Лермонтов [Михаил Юрьевич Лермонтов] (1814–1841) и una delle personalità letterarie più importanti del Romanticismo russo. Пътека, писателка и драматург фу е съвременник на Александър Сергевич Пушкин (1799-1837) и дойде Луи, Мори в дуелло. Autore del poema “Il Demone"E di"Un eroe del nostro темпо", Който е в процес на разглеждане в 1840 г., не е приет в никакъв случай.
"Il Demone" [Демон] rappresenta uno dei capolavori della Letteratura Русия, олтере чела латература Romantica Europea. "Il Demone"fu iniziato nel 1829 да не Lermontov sedicenne и concluso nel 1841. Лермонтов scrisse Бен otto redazioni дел poema.

Basandosi sul mito dell'amore tra Angeli Caduti и donne umane, Lermontov immaginò che il DemoneАнджело Кадуто пие бело, си инаморасе в принципите на георгиана, Тамара. Безплатни tИнформация за пушенето на дребно и фина фура в жизнена среда, която се извършва в copie manoscritte. Иначе казано, аз съм скъпаCaino"(1821) di Byron e"Любовта на ангелите"(1823) от Томас Мур и vi lavorò praticamente tutta la vita.
Ирландия Русо Михаил Александрович Врубел (Михаил Александрович Врубел) (1856-1910 г.), масово спонсорира Арт Новата ел. Demone di Lermontov, например amava talmente tanto il poema che lo conosceva a memoria. Alla fine dell'Ottocento, Врубел реализира, поръчайте, вижте снимките на Лермонтов, разгледайте квадратурата си Demone ed anche molti abbozzi.

Prima parte
Капитоло I
Il proscritto dal cielo, il triste Demone
,
ед и рикорд деи феличи гиорни
si affollavan nella memoria:
dei giorni in cui nelle celesti plaghe
Egli luceva puro cherubino
e la cometa fuggiva a Lui
un amico saluto Gli rivolgeva,
e amabilmente Gli parlava. Allora
attraversando le eterne nebbie,
avido di conoscenza, seguiva
le nomadi carovane di stelle
Nelle plaghe del cielo огромна рядка;
quando credeva ed amava: felice
първоначално!
Без косоцева дуббио и без мъже,
не е вкусно
di sterili tempi serie dolente…
Ето, молете се, ето,
di ricordar la forza non aveva.
II
Отговарят на ремоти темите
Сенза асило нел десор делондо:
е и селосе насегивано и секула
дойдете до минута dietro l'altro in una
successione monotona e annoiante;
Сигнализирайте неприлично
senza piacere seminava il мъж.
В несъществуващ период от време
una qualche resistenza, e за търсене
anche il мъжки Gli diventò noioso.
III
Sulle vette del Caucaso volava
l'esule dal Paradiso: c'era sotto
ди Луи ир Казбек, la faccia d'un diamante,
che risplendeva con le eterne nevi,
e nereggiando nel profondo, квази
una crepa dimora della serpe,
la sinuosa valle del Darjal:
е ил Терек, салсандо леонесса,
la villosa criniera sulla schiena,
ruggiva: белве монтан и уцели
girando nell'altitudine azzurra
sentivano la voce delle sue acque.
E le nubi dorate, di lontano,
dalle terre del sud lo pratagnavano
verso le plaghe del settentrione;
e le montagne in fitta folla, colme
di misterioso sonno su di lui
chinavano la testa, насекомо
le baluginanti onde,
sulle rocce le torri dei castelli
minacciose tra le nubi guatavano
di sentinella alle porte del Caucaso,
дойде maestosi giganti guardiani!
Selvaggio e meraviglioso епоха intorno
tutto ил мондо дио, ma lo spirito
orgoglioso, con sguardo di disprezzo
обмислят създанието на Dio,
дел Суо Синьоре, е сула суа алта фронде
не са рифлеттева pensiero alcuno.
IV
E dinanzi a lui le bellezze vive
fiorirono d'un altro quadro: della
Грузия meravigliosa le valli
дойдоха tappeti dipinti si aprivano;
lussureggiante, felice paese!
I pioppi дойде colonne, аз ruscelli
che sonanti scorrevano sul fondo
di pietre variopinte ed i cespugli
гълъб cantan gli usignoli alle belle
che non rispondono alla dolce voce
del loro amore, e dove la sua ombra
ограбвам
гълъбът е гроте соно avvolte d'edera
intricata, rifugio nell'ardente
calura del giorno al timido cervo;
vita, splendore, e mormorio di foglie,
lingua di cento voci risonanti
e di mille alberi e piante il respiro!
Del meriggio il caldo voluttuoso,
le notti umide semper di rugiada
profumata e le stelle luminose
идвай ло sguardo di una bella donna,
di una giovane georgiana!
Ma nient'altro che una fredda invidia
suscitava la splendida natura
nello sterile cuore del proscritto,
non muovi sentimenti, o forse nuove.
E tutto quello che egli vedeva,
lo disprezzava, oppur lo odiava.
V
Un'altra casa, dal largo cortile
s'era costruito il vecchio Gudàl…
ера costata lacrime e fatiche
agli obbedienti schiavi, в tempi antichi.
Fin dal mattino, sul pendio dei monti
si posano le ombre delle sue mura.
Nella roccia son scavati и gradini,
essi dalla torre angolare
Портонда ал фиуме: a volte vi si vede,
di un bianco velo ricoperta,
Тамара
che va ad attinger acqua al fiume Aragva.
VI
Da semper silenziosa sulla valle
чаша ла casa guardava dalla rocca:
голяма градина и празник:
on urn:
fidanzava Gudàl la propria figlia
e alla festa invitò tutti i parenti.
Sul tetto, ricoperto di tappeti,
tra le amiche siede la ragazza.
Fra giochi e canti esse si divertono.
Dalla lontana catena di montagne
si nasconde del sole il semicerchio.
Cantano, e battono le mani в ритмо,
e la giovane fidanzata prende
il suo tamburo.
Ed eccola: con una mano gira
il tamburello sopra la sua testa,
аз съм сигурен,
или си правят чудеса
ecco che umido scintilla,
dietro le belle, invidiose ciglia;
ora gioca col nero sopracciglio,
ora d'un tratto si china lievemente,
e scivola sul tappeto, e vola
е danza, con quel suo divino piede,
ed eccola che ora ci sorride
colma di gioia infantile, e il raggio
della luna che lieve gioca a volte
nell'oscillante umidità dell'ombra
non può paragonarsi a quel sorriso
vivo идва la gioventù e la vita.
VII
Giuro per la stella di mezzanotte,
по италиански език,
Il Signore della Persia dorata
e nessun altro re terrestre mai
пот baciare occhi così belli;
la zampillante fontana dell'harem
nel caldo tempo dell'estate mai
pot con le sue rugiadose perle
bagnare una figura così bella!
Nè la mano terrestre di nessuno
nel carezzare quell'amata fronte
ancora scompigliò le belle chiome;
За да бъдете в състояние да го направите, трябва да го направите
ол белзца коси бела май,
lo giuro, sotto il единствената ера fiorita.
VIII
E за l'utima volta ella danzava.
Ахиме, ал Матино л'аттендева, леи,
l'erede di Gudàl, inquieta figlia
di libertà, il destino triste d'una
schiava: un'altra, ancor straniera patria,
e straniera, una famiglia.
Del tutto sconosciuta, ignota gente.
За търсенето на вашето търсене
le oscurava il luminoso volto,
eppure sempre le sue movenze erano
коси армониос и ricche di espressione,
così colme di dolce semplicità,
che se Il Демоне воландо в темп
avesse a lei rivolto il suo sguardo
gli angeli fratelli ricordando
girando il volto avrebbe sospirato.
IX
E Il Demone la vide: за неактивно
di colpo un'emozione inspiegabile
изпрати зъболекар за сутрин.
E ricolmò una beata armonia
il deserto del suo muto cuore
e di nuovo provò la santità
della Bellezza, del Bene e dell'Amore!
А lungo contemplò il dolce quadro,
e i sogni della felicità antica.
Хайде стела че насе да оо стела,
. t
Ед Егли ви изпраща инчадиото
да, ненавист
ed una nuova tristezza egli conobbe,
un sentimento in lui parlò con lingua
a lui ben nota un tempo e molto cara.
Как да се разберем дали не е така?
Parole perfide di seduzione
НЕЛА СУЕ МЕНЕ НЕ ПОТЕ ТРОВАРЕ…
Dimenticar non concedeva Dio:
e Lui stesso l'oblio non voleva!
х
Сблъсъкът е излишен
всички останали, с изключение на други
коригира лимитирането на фиданзато.
Felicemente raggiunse le verdi
rive della luminosa Aragva.
Достатъчно е истинско
appena appena rimanendo dietro
lo seguiva la fila dei cammelli
че lenti vanno nella lunga strada,
facendo risuonare i campanelli,
ed lu lui, il Signore di Sinodal,
che guida quella ricca carovana.
Bello nella sua elegante cintura,
risplende al sole l'ornamento della
суа бела скаибола е де пугнале.
Sulla schiena il fucile arabescato.
Изисква се да избягваме манифеста си
del suo mantello tutto decorato
con le dorate инсегнн е кои галони.
Ricamata con sete colorate
è la sua sella, con nappe è la briglia;
il suo cavallo, schiumeggiante, ardito,
ha un prezioso mantello: sembra d'oro.
Veloce pupillo del Karabach
drizza gli orecchi, e pieno di paura
sbuffa e guarda dallo scosceso
la rapida после че schiumeggia в basso.
Периколос и разпръскване:
Sulla Sinistra
е султана дестра в basso il ribelle fiume.
è già tardi. Sull'innevata cima
si spegne il cielo, s'è alzata la nebbia…
la carovana accelera il suo passo.
XI
Ed ecco sulla strada una cappella…
Докато ремотираме темето на дермето в Дио
не са квалифицирани, или fatto santo,
. t
Да аллора, вада на баталья феста,
il passeggero, dovunque si affretti,
semper col cuore una preghiera assorta
egli pronuncia spesso la cappella;
e proteggeva la sincera prece
dall'improvviso pugnale musulmano.
Ma disprezzò l'ardito fidanzato
quel костюм dei suoi antenati.
Con un perfido sogno lo turbava
l'astuto Demone del male.
Nella sua fantasia, nella notte
ла бока ди Тамара Егли бачиава,
ed ecco apparvero по подходящ начин,
s'udì uno sparo: ma che accade dunque?
Alzatosi sulle staffe sonanti
il coraggioso principe non parla,
са spinge sulla fronte la papacha,
stringe в mano il suo fucile turco.
Не се притеснявайте от персонала, но не и от акила
si slancia: ma esplode un altro colpo!
Un selvaggio grido ed un lamento sordo
echeggiano nella profonda valle.
Ел.
аз codardi gruzini син fuggiti!
и Georgiani!
XII
Ето и следното: si stringono i cammelli
за охрана, голям обем, времетраене
i corpi dei morti cavalieri,
e sordo nel silenzio della steppa
si sente il suono dei loro campanelli.
Saccheggiata è la ricca carovana;
e sui corpi dei cristiani morti
тракия и суори церчи ил нотюрно уцело!
Не се посещавате с silenziosa tomba
сото ле
гълъбът la cenere degli avi è sepolta;
e non verranno le sorelle e madri
di lunghi велик ricoperte един piangere
ed a pregare nella loro angoscia
Дай пин лонтани луоги су сеполкро!
Pietosa la mano invece sulla strada
сопра ла роча innalzerа una croce,
a lor memoria, e l'edera verde
che cresce al tempo della primavera,
con le carezze delle lievi fogli
l'abbraccerà in smeraldina rete;
e svoltando dalla difficoltosa
strada, a volte, gli stanchi viandanti
riposeranno sotto l'ombra sacra.
XIII
Убедете се, че сте в безопасност,
sbuffa e si sforza, дойди се alla battaglia;
a un tratto ora s'arresta nella corsa,
по съответен начин,
ed allargar le frementi narici,
или съм в състояние да се погрижи за това
ех и фери деи risonanti zoccoli,
e agitando la scompigliata criniera.
Senza memoria vola, vola avanti.
E lo cavalca un silente cavaliere!
Egli talvolta batte sulla sella,
cade col capo sulla sua criniera.
Пи не гвардее кон ле adorne briglie
не съм гостоприемна и ненавита.
Sulla gualdrappa si vedeva в chiazze,
в най-голямата чанзе, дел кавалиере и сангу.
O veloce destriero, hai portato
lontano dalla battaglia il tuo Сигнор,
ma già l'aveva colpito la mortale
pallottola osseta nella tenebra!
XIV
Si piange nella casa di Gudàl,
e nel cortile la gente s'affolla:
а чи appartiene il destriero stremato
caduto sulle pietre della soglia?
Е чи е и кавалер че не се повтаря?
Hanno serbato le rughe del suo volto
dell'aspra battaglia ancora tracce.
Pieni di sangue син l'arma e il vestito;
nella folle ultima stretta la mano
immobile abbranca la criniera.
O fidanzata, per un breve темпо
il tuo sguardo ha atteso il fidanzato.
La parola di principe mantenne,
e il nuziale festino galoppava…
Ma ahimè non monterà più di nuovo,
non salirà sull'ardito destriero!
XV
Così la folgore divina ha colpito
la spensierata famiglia di Тамара.
Sul suo letto Tamara s'è buttata,
Тамара нел суо лето, пиане,
scendono le lacrime sul suo bel volto,
nell'affanno respira l'alto petto;
ma ecco che le sembra di sentire
una magica voce su di sé:
"Не пиангре, фенкула, лопатна лакрима! "
Не са кадри от туо пиано, viva rugiada,
sul corpo silenzioso del tuo sposo:
solo il tuo sguardo annebbierà quel pianto
e brucerà le verginali gote!
Egli è lontano e non conoscerà,
e non potrà sentire il tuo dolore;
Ора accarezzerà la celeste luce
degli occhi disincarnati lo sguardo;
Egli sente i canti del paradiso…
За луи без contano и sogni meschini,
e il pianto di una povera fanciulla,
per lui che vive nell'eterna plaga.
Не, сортирай
повярвай ме, мило ангело терестре,
не са валидни
tua tristezza, così preziosa!
Nell'oceano dell'aria
senza vele nè timone
nella nebbia fluttuando
vanno i cori delle stelle;
e fra i campi infiniti
vanno в cielo senza traccia
delle nubi inafferrabili
i lanosi armenti.
Nè l'addio, nè gli incontri
danno a loro gioia o pianto;
mai non bramano il futuro,
nè rimpiangono il passato.
Nel tormento del dolore
tu ricordati di loro;
dalla terra sii staccata,
noncurante дойде loro! "
"Non appena la notte col mantello
le cime del Caucaso coprirà,
ed il mondo con magica parola
дойде fosse incantato tacerà,
e non appena il vento sulle rocce
farà fremere l'erba appassita
e l'uccellino nell'erba nascosto
чрез съдържанието,
Ще ви разкажа, че ще ви разкажа
notturno fiorirà avidamente
bevendo la celeste sua rugiada;
e non appena la dorata luna
dalla montagna пиано s'alzerà
e guarderà furtiva il tuo bel volto,
Io volerò да те е sarò tuo ospite
фино ал sorgere della chiara aurora
e manderò alle tue ciglia di seta
sogni dorati…
"
XVI
Tacquero le parole в lontananza,
morirono i suoni l'un dietro l'altro.
Ела си алца ​​и си охрана инторно ...
Un oscuro, confuso turbamento
c'è nel suo cuore paura e tristezza,
ardore d'estasi: нула в парагона.
Риболоно в леи дун трати сантименти;
e spezza l'anima le sue catene,
ментор и фуоко ле вене ле траскор,
e la voce meravigliosa e nuova,
così le sembra, в lei risuona ancora.
Върнете се в италианското брато
finalmente le chiude gli occhi stanchi;
ma Egli il sonno le turbava semper
con un sogno profetico e strano.
Lo straniero nebuloso e muto,
splendendo di bellezza non terrestre,
sul suo guanciale si chinava: e приказка
era lamore nei suoi occhi, e la pena,
e così tristemente la guardava,
che pareva soffrisse на Тамара.
Era forse un angelo celeste?
Ера forse il suo angelo custode?
Ma iridata corona di raggi
non abbelliva le sue chiome: e allora
Ара,
Lo Spirito del Male? Не е ера,
Egli era come una chiata sera:
non tenebra nè luce, giorno o notte!… Част I
Глава I
Неговият път над грешната земя
Меланхоличният Демон крила
И спомени за щастливи дни
За изгнания му дух се надигна;
Дни, когато в залите на светлината
Той светеше сред ангелите ярки;
Когато кометите в стремителния си полет
Щеше да се радва да му отдаде уважение
Като честни сред херувимите,
Сред вечните мъглявини
С нетърпелив ум и бърза нагласа
Щеше да проследи техните каравани
През далечните пространства на небето;
Когато познаваше и вярата, и любовта,
Щастливото първоначално създаване!
Когато нито съмнение, нито тъмно проклятие
Беше го успокоил с горчивината
От безплодни изгнани от година на година,
И когато толкова много, толкова много… но това
Беше повече от паметта, която можеше да понесе.
II
Отдалечен отдавна, той се скита самотен,
Няма място да се обадиш на него,
Чрез тъпата пустиня на света
Докато навършваше възрастта му,
Минута на минута - все едно.
Принцът на този свят - който държеше евтино -
Той разпръсна плевелите между пшеницата ...
Безрадостна задача без опрощаване,
Лишен от вълнение, опозиция -
Самото зло пред него изглеждаше опитомо.
III
И така - изгонен от Рая -
Той се издигна над върховете на леда
И видя вечните снегове
Казбек и Кавказ,
И, серпентина, ликвидационните дълбочини
От този черен прокълнат от дракон
Дефилето на Дариал; после дивите скокове
На Терек като на лъв
С грива на заплетена спрей, която духа
Зад него и с голям рев
През всичките хълмове, където живеят звяр и птица
На планински сипеи и лазурни стръмни стени
Чул се е силният глас на реката;
И докато летеше, златните облаци
От юг се изпъква в разкъсани платнища…
Придружители на курса за Север;
И големите скали се появиха
И мрачно се замисли над него
Излъчваща някаква непреодолима сила
От сънливост над потока…
И на върховете на скалите се издигаха замъци
Главите им се извисяваха и бяха зловещи
Извън мъглата - надзиратели, които чакат
Колосал на могъщата порта
За Кавказ - и всичко
Божият свят лежи прекрасно и диво…
Но гордият Дух погледна със съмнение
И хладно презрение към Божието творение,
Челото му бе спокойно и спокойно
Не допускайте участие.
IV
Пред него сега друга сцена
В ярка красота цъфти.
Наситен зелен цвят
Разпространява се като килим върху тъкачните станове
За Грузия, богата и благословена земя!
Тези тополи са като кула на големи стълбове,
И звучат потоци над камъчета
В много цветове в курсовете им.
И, жар - ярка, цветята на розовите дървета
Където славеите завинаги се раздвижват
Към мраморните красавици обичат дискурсите
Завинаги глух за техния сладък звук.
На знойни дни срамежли елен
Потърси пещера, покрита с бръшлян
Да ги скрие от обедната топлина;
Колко светло, как живеят листата!
Стоглави меки конклави
Хиляда цветни сърца, които бият!
Чувствената топлина на следобеда,
Ароматизираната роса, която пада до посипване
Благодарната зеленина "под Луната,
Звездите, които блестят като пълни и ярки
Като очите на грузинските красавици през нощта!…
И все пак в безплодната гърда
Изобилната природа не се събуди нова
Ускоряване на силите в покой,
Нямаше други чувства
От завист, омраза, студено презрение.
V
Точно високо в къщата, точно в двора
Сивокосият Гудаал го е построил…
В сълзи и труд скъпо е купен
От роби, подчинени на капризите му.
От другата страна на околните скали е сянката
От изгрев слънце се полага тъмно и хладно
Стръмни стълби в изсеченото от скалите лице
Води от кулата надолу
За Арагва. Надолу по стълбата
Принцеса Тамара, млада и честна,
Отива блестящо, снежнобял воал a-flutter,
За да си вземе буркани с речна вода.
VI
Досега в сурова тишина
Къщата гледаше през долините;
Но сега отворена отворена врата
Гудаал празнува, за да отбележи брака
От неговата Тамара: сега вино
Тече свободно и юрните поли;
Кланът се събира около да обядва
И на покрива, богато разпространено
С ориенталски килими. обещаната булка
Седи всички сред смешните си момичета:
В игри и песни времето им е ускорено
И веселие. Отвъд хълмовете
Полукръгът на слънцето
Вече е потънал. Сега е забавно
Войни бързи и яростни. Сега постоянният
Ритмично пляскане и пеене
Булката се изправя на крака, готов е,
Трамвайът й над главата й
Кръгва, тя сама си върви
Птичи светлина над килим, след това спира,
Изглежда кръг и пуска миглите си
Това завистливо скрива блестящия й поглед;
И сега тя вдига гарвански вежди,
Сега изведнъж леко се отдалечава напред
Тънкото й краче наднича и леко
Тя се плъзга и плува в танца;
И виж, тя се усмихва - радостен блясък
Блестете с детинско веселие.
И все пак… спортната греда на бялата луна
При набръчкване водата се наведе
С такава усмивка можеше да се сравни малко
Повече живеят от живота. от младежта по-справедливо.
VII
Значи от полунощната звезда се кълна
С пламнал Изток и лъчезарен Запад
Никой персийски шах не познаваше връстниците си
Никой цар на земята не е бил благословен
За да целуне окото толкова пълно и добре.
Искрящият фонтан на харема никога
Посипаха такава форма с розови перли!
Нито пък имаха смъртни пръсти
Погали челото толкова божествено
За да изгубите такива прекрасни къдрици;
Всъщност, откакто Ева за пръв път беше отменена
И човекът от Едем трябва да се справи
Никаква красота като тази, кълна се,
Беше разцъфнал под южното слънце.
VIII
Така че сега за последен път танцува
Атаси Утре, тя, наследникът
От стария Гудаал, дъщерята справедлива
От свобода трябва да се поклони
За съдбата на роба, като завлечен,
Приемане на страна, която не е собствена,
Семейство, което тя никога не е познавала
Често щеше да се хвърли тайно съмнение
Сянка върху лъчезарното й лице;
Но всичките й движения бяха толкова свободни
Привлекателен, благоуханен от благодат
Толкова пълна със сладка простота
Това беше, че демонът се издигаше високо
Отдолу погледна надолу и се появи…
Тогава, помнейки за предишната си раса,
Той се обърна от нея с въздишка…
IX
Демонът видя… за една секунда
Струваше му се, че небето помаха
За да накара да изсъхне неговата суха душа
Със славен, благодатен звук -
И отново мисълта му прегърна
Свещеното значение
За доброто, красотата и любовта!
И, странно развълнуван, паметта му се проследи
Радостите, които познаваше по-горе
Верига с дълго великолепие
Преди него връзката по връзката се разгъва
Сякаш наблюдаваше стремителния полет
От звезда на звезда стреля през нощта…
И дългата докосваща сцена вижда,
Задържана от заклинание с някаква Невидима сила,
Събуди се нова тъга в сърцето му.
Тогава. изведнъж прозвуча емоция
С познати акценти;
Може ли това все още да бъде регенерация?
Тънкото подсказване на изкушението
Бяха отишли, сякаш не бяха…
Oblivion? - Бог не е дал това още:
Нито пък той, ако можеше, да забрави!…
х
Междувременно неговият галатски кон се въртеше
Бърза да се присъедини към семейството си
За да отпразнуваме сватбения си ден
Младоженецът направи своя спешен път ...
Добър късмет все още го посещаваше
Към ярка банка на Арагва.
Линия от камили след него
Така претеглени с скъпи подаръци
Те са оскъдни от копита до копита
Наранена пътека, ранг по ранг,
Сега ясно се вижда, сега е изгубен от поглед,
Камбаните тихо звънят, докато текат.
Техният господар се качи в микробуса
Да ръководи натоварената му каравана
Това последва, когато конят му е тръгнал…
Изправете се, отпадъците от десятъците са опасани здраво;
Светли са блясъка и кинжала
Под слънцето; и на гърба си
Блестяща пушка, назъбена в черно.
Вятърът трепва по ръкава
От неговия чухд - всички смело плетени
Неговото седло от най-богати тъкани,
Седлото с гейови коприни е обтекано
Царенето е подредено - и неговият кон
Има безценна златна порода.
Ноздрите са разширени, потрепващи
Той поглежда надолу и изсумтя страховете си
От дълбоката капка, летящата пяна
Това е вълните на бързеите.
Колко опасен е пътят, който следват,
Клифът е толкова тесен,
Дълбоката клисура проправя потока.
Часът закъснява. - Светлината на залеза
Избледнява по върховете на снега.
Караванът бърза към дома.
XI
Но виж - параклис по пътя…
Тук вече е почивал много ден
Някой принц, сега канонизиран, но тогава
С отмъстителна ръка, несвоевременно убити.
И тук пътникът трябва да остане
Дали той бърза да се бие, или дали
За да се присъедини към празника, тук трябва да го направи някога
Рейн в коня му и смирено се моли
Добрият светец, който да защити живота си
Срещу дебнат мюсюлмански нож.
Но сега младоженецът, преизпълнен,
Забрави старите си предци
И с коварни сънища, подведени
От как, под нощта на нощта,
Вместо това щеше да прегърне булката си
Да държи на благочестивия си обред
Той се предаде на волята на Демона
Прелъстени от мътни мисли - до
Две цифри - тогава изстрел напред
Какво беше? Ставаше в стремената си
Разкърши високата си шапка на челото си
Галатен любовник, на галоп,
Потънал като ястреб на врага му!
Никаква дума, която той изрече
И веднъж пламна с турски пистолет…
Още един изстрел. Диви викове. Принцът
Избухва гръмотевица. Стененето зад гърба
Дълги ехо в долината намират…
Борбата не е дълга. От страхлив ум,
Грузинците се обръщат и тичат!
XII
Сега всичко е мълчание; тъжно притиснат
Камилите стоят и се гледат объркано
На техния някогашен господар - човек,
Лежи мъртъв сред тези мълчаливи падания.
Единственият звук, който звънят,
Разрушени и ограбени им каравана;
И вижте, бухалът лети меко кръг
Християнските тела на земята!
Никаква мирна гробница под камъните
От някоя стара църква ще вземат тези кости
Както онези, в които лъжат бащите им;
Майките и сестрите няма да дойдат
В дългите си плаващи воали да плачат
Над тези гробове толкова далеч от дома!
Вместо това, с ревностни ръце, кръст
Беше повдигнат за отбелязване на ужасната загуба
Точно там, където пътят прегръща затваряне на отвесните
И извисяваща се скала, близо до къде
Те загинаха в нападението…
И бръшлян, растящ буйни през пролетта,
Една смарагдова мрежа за него се люлее…
Ето, уморен от труден път,
Пътникът все още оставя товара си
Да почиваме в Божията добра сянка ...
XIII
Бързо като елен все още върви коня
Смърчаше, сякаш държеше курса си
В някакъв ожесточен заряд, сега потъващ
Сега издърпвам, сякаш за да погледнеш
Ноздрите му пламнаха, за да подушат вятъра:
Тогава скочи и идва звънене
На всичките четири копита поставя искри
Камъните и, в неговата луда кариера,
Заплетената му грива излиза отзад.
Мълчалив ездач, когото понася
Който се движи напред и назад
Да остави главата си в тази дива грива.
Юздите лежат в ненужни ръце,
Стъпалата са дълбоки в стремената,
И на седлото му бяха лентите
Кръвта се разширява, докато галопират
А галантен кон, вашият ранен господар
От бойна бърза като светлина
Зловещият куршум се стрелна още по-бързо
И го настигна през нощта!
XIV
Сега Гудаал е дом на жалеене,
Хората се тълпят в двора:
Чийто кон изгрява от ужас
Да паднеш пред скалната врата?
Безжизният ездач, кой е той?
Бойната ярост на лицето му
Остави дълбоко вписана следа
На палто и оръжия можеха да видят
Свежи петна от кръв и жилава нишка
В ръката му беше изкривена грива,
Не чакахте дълго, младо момче,
И погледна да види твоя младоженец.
Уви, въпреки че е спечелил вашата страна
За да се присъедините към пируването във вашия дом
Неговата княжеска дума, която държи напразно…
Никога повече няма да се качи на кон.
XV
Също като гръм, съдът на Господа се разпадна
За тази нищо неподозираща къща!
Тамара, ридайки на дивана си,
Дава свобода на тежките сълзи
Докато се разклаща, тя трябва да се задуши ...
После изведнъж изглежда, че чува
Над думите й се чуваше:
"Не плачи, дете мое! Плачете не напразно!
Тези сълзи не са жив дъжд
За да извикате труп без отговор
Отново в живия свят.
Те служат само за изтощаване на техния източник
В онези чисти очи, тези бузи да горят…
И той е далеч и няма да научи
Сега за цялата ви горчива скръб;
Небесните ветрове сега галят
Неговата висока ангелска вежда;
И небесна музика, небесна светлина ...
Какви са мечтите и тъмното принуждение,
Малките надежди и задушени въздишки
На земните момичета в очите
За един, който живее в рая?
Ах не, много смъртен човек,
Вярвай, мой земен ангел, скъпи,
Заслужава не една секунда
Вашата скъпоценна тъга тук!
На отпадъците от въздушния океан
Без ръб и без платно
През мъглата в безхарактерно движение
Звездите в курсове никога не се провалят;
Чрез безкрайните небесни полета
Безпроблемно преминаване на пухкавите овце -
Облаците се разтварят в четното
Долината на лазурната степ.
Час на раздяла, час на срещата,
Не ги носи нито радост, нито скръб;
Нито съжалява за бързото минало;
Нито желанията за утре.
Нека денят на възпоменанието е само
Един дълъг тъжен ден;
За останалите, бъдете силни и самотни
Без земни грижи, тъй като те!"
"Веднага след като нощта е разпростряла воала
За покриване на кавказките височини;
Веднага след като природата * е под магията
От вълшебни думи съвсем мълчи;
Веднага щом на скалите се появи вятърът
Избягва шумолене през избледняващата трева,
И малката птица, която се крие зад
Чупливите остриета най-сетне летят;
И, пиене във вечерната роса
Под лозовите листа в мрака,
Нощни цъфтящи цветове започват да цъфтят;
Веднага след като голямата златна луна
Над планината тихо наднича
Да откраднеш тихия поглед към теб;
Ще дойда да видя съня ти
И на твоите копринени мигли лежат
Омагьосани мечти за златен ден…
"
XVI
И тихо като странна заблуда
Гласът млъкна, звукът звучеше.
Прислужницата скочи и се огледа,
Неизразимо объркване
В гърдите си; - скръб или страх
Нито пък екстазът сега може да се сравни
С този голям подем на емоциите.
Душата от бързите му окови се счупи
И изгарящият огън прониза вените й
Сякаш гласът все още говореше
Неизвестно и прекрасно - и тогава
Сънят, за който тя жадуваше, слезе да благослови
Уморените й очи с тежест;
Но сега смути дори мисълта си
С мечтите си пророчески и непотърсени:
Един непознат, обгърнат от мъгла, се изправи
До леглото й нямаше дума
Но, проблясвайки от неземна красота,
Той я погледна с тиха преданост
И тъжно, колкото и жалко.
Но това не беше нейният ангел-пазител,
Няма посетител от божествените сфери:
За главата му няма лъчист ореол
На сенчестите къдрици блестяха
Нито пък беше някакъв измъчен дух
Някакъв порочен дух на ада - ах не!
Нито на тъмнината, нито на светлината!…
По-скоро е като нежното следсветление
Като вечер се задълбочава в нощта!…

Pin
Send
Share
Send
Send